Здравейте, ценители на ръчно изработените бижута!

Организирах този онлайн магазин в отговор на всички мои приятели, които отдавна ме питат къде могат да разгледат изделията, които правя.
А за тези, които тепърва имат желание да ми станат приятели ще разкажа накратко за себе си.

Казвам се Диана Раданова. Родена съм на 10.7.1966 г. във Варна.

Завършила съм Първа езикова гимназия с немски език,
а след това специалност „Икономика и управление на търговията” във ВИНС Варна.

Голямата част от активния ми трудов стаж премина в Релакса ООД – фирма за производство и разпространение на езикови самоучители. Изключително разнообразна и интензивна работа, креативен и много сплотен колектив – така неусетно се изнизаха 15 години.

Последва съвсем плавно пренасочване в сферата на връзките с обществеността (събитиен и арт мениджмънт) под закрилата на опитния PR-специалист Нина Локмаджиева, „НИРА Комюникейшънс” ЕООД. През тези години натрупах много контакти в областта на културата – художници, галеристи, дизайнери, изкуствоведи, архитекти, артисти, музиканти, журналисти… – колоритът на Варна. Много съм благодарна на Нина, че ме въведе в артистичното общество на моя роден град и че ми помага в израстването ми като творец. За нашите съвместни арт инициативи можете да прочетете по-подробно в „Изложби”.

Паралелно с всичките ми служебни ангажименти, всъщност откак се помня, винаги съм се увличала от майсторенето на ръчно изработени бижута и сувенири. Всяка нова техника ме пленяваше по свой начин. С годините натрупах всевъзможни материали, които постепенно заемаха всяко свободно кътче у дома. Съпругът ми и синът ми бяха ужасени от количествата задръстени чекмеджета и се заеха с мисията да ми устроят ателие, жертвайки пространствата, предназначени за техните мъжки „играчки”.

Един хубав ден преместих всичките си „ценности” от апартамента в ателието и сякаш точно в този момент ме осени ясната мисъл, че искам да работя със стъкло. Знаех, че това вече няма да е игра, дори няма да е хоби, а ще е сериозна работа, която изисква много време, инвестиции, ограмотяване и дисциплина. Немският, английският и руският език бяха много полезни за предварителното ми навлизане в новата материя, ровейки се из Интернет. Следващата ми стъпка беше да посетя курс при Данаил Николов – специалист в областта на селикатния дизайн и декоративно-монументалните изкуства. Процесът на образоване в един нов занаят е непрекъснат и колкото повече научавам, толкова повече се страхувам, че нищо не знам. И без да се правя на много мъдра достигам до крилатата фраза на Сократ – „Аз знам, че нищо не знам!” Но това не ми дава основание да спра стремежа си към усъвършенстване.