Организирах този онлайн магазин в отговор на всички мои приятели, които отдавна ме питат къде могат да разгледат изделията, които правя. А за тези, които тепърва имат желание да ми станат приятели ще разкажа накратко за себе си.
Казвам се Диана Раданова. Родена съм на 10.7.1966 г. във Варна. Голямата част от активния ми трудов стаж премина в Релакса ООД – фирма за производство и разпространение на езикови самоучители. Изключително разнообразна и интензивна работа, креативен и много сплотен колектив – така неусетно се изнизаха 15 години.
Последва съвсем плавно пренасочване в сферата на връзките с обществеността (събитиен и арт мениджмънт) под закрилата на опитния PR-специалист Нина Локмаджиева. През тези години натрупах много контакти в областта на културата – художници, галеристи, дизайнери, изкуствоведи, архитекти, артисти, музиканти, журналисти… – колоритът на Варна. Много съм благодарна на Нина, че ме въведе в артистичното общество на моя роден град и че ми помага в израстването ми като творец.
Паралелно с всичките ми служебни ангажименти, всъщност откак се помня, винаги съм се увличала от майсторенето на ръчно изработени бижута и сувенири. Всяка нова техника ме пленяваше по свой начин. С годините натрупах всевъзможни материали, които постепенно заемаха всяко свободно кътче у дома. Съпругът ми и синът ми бяха ужасени от количествата задръстени чекмеджета и се заеха с мисията да ми устроят ателие, жертвайки пространствата, предназначени за техните мъжки „играчки”.
Един хубав ден преместих всичките си „ценности” от апартамента в ателието и сякаш точно в този момент ме осени ясната мисъл, че искам да работя със стъкло. Знаех, че това вече няма да е игра, дори няма да е хоби, а ще е сериозна работа, която изисква много време, инвестиции, ограмотяване и дисциплина. Немският, английският и руският език бяха много полезни за предварителното ми навлизане в новата материя, ровейки се из Интернет. Следващата ми стъпка беше да посетя курс при Данаил Николов – специалист в областта на селикатния дизайн и декоративно-монументалните изкуства. Процесът на образоване в един нов занаят е непрекъснат и колкото повече научавам, толкова повече се страхувам, че нищо не знам. И без да се правя на много мъдра достигам до крилатата фраза на Сократ – „Аз знам, че нищо не знам!” Но това не ми дава основание да спра стремежа си към усъвършенстване.
Made with 💖 by Forthweb
